Всички сме на Титаник и потъваме...

В момента живея с 3-ма души. Едно момче и две момичета (средна възраст 25г.). Аз съм 4-тият член на екипижа. Всеки от нас прекарва свободното си време пред компютъра. Т.е това е времето, когато не сме на работа, лекции, не се къпем, или не правим нещо друго, което физически не ни позволява да правим двете неща едновременно. Например, няма как да караме кола и да си садим домати във фермата на фейсбук. И всичи ние - аз, той, тя ... си седим в стаите и сме с тях !!! С лаптопите. Уж сме адекватни към останалия свят около нас. Уж само между другото си ръчкаме нещо по компютрите, уж докато ...стане яденето, докато почне предаването, докато дойде гостенинът, докато.... временно? За запълване на времето, УЖЖЖЖЖ !!!!! Да, ама не !!!! Това занимание от запълващо някакви времеви дупки, се превръща в наше основно.
Ето, сега отивам в кухнята, там е едното момиче. Тя винаги когато си е вкъщи (и не спи!) е на комютъра си, в кухнята...слуша музика, скайп, фейсбук. Отивам в стаята на момчето - същата история. Той пък е адвокат и постоянно работи. Пише някакви защити, решава някакви казуси. В третата стая е другото момиче. И тя е тааакаааа...Ужас, ще се застрелям. Превърнали сме се в зомбита.
Връщам лентата назад! Мъча се да си спомня бившите съквартиранти. Млада двойка, тя още учи, той работа. И познайте какво правят когато са вкъщи ? Ами седят един до друг, той на настолния си "комп", тя на лаптопа.
А сега връщам времето още по-назад и се мъча да си спомня КОГА? Кога станахме такива. И какви бяхме преди. И си мисля " Добре, преди това какво ? Умирали сме от скука ли ? Не сме живяли пълноценно...?" Кога започнахме да ставаме това? Изобщо когато започна в България ? За да си спомня по-добре търся някакво събитие, което да значи, че не е било така. Боже, сякаш дотогава не сме съществували... А, сетих се ! Когато филмът "Титаник" излезе (този на Джеймс Камерън ) аз и брат ми бяхме на по 10-12 години, това се случи през 1997 ! Запомнете тази година. Знайте, че тогава освен невероятната икономическа криза и песента на Камен Воденичаров "няма, няма да вървя с наведена глава, ще намеря смисъл да остана...", излезе и този зашеметяващ филм. И понеже ние с брат ми, трябваше да го притежаваме, просто трябваше, разберете, нямаше как да бъде иначе, решихме да си купим ВИДЕО КАСЕТАТА ! Само, че интересното беше, че тогава ние всъщност нямахме видео:) Така че, купихме касетата, без да имаме видео, с идеята, че скоро ще имаме. Та така! Това е било време, в което със сигурност сме нямали компютри, защото тогава нямахме дори водео...
Ето, това събитие - "Титаник" е маркер е живота ми. А през 2004-та си купих първия лаптоп.
Не съм сигурна, че описах ситуацията подобаващо. Тези персонални машини, са наистина много персонални, и са се превърнали в някакъв аксесоар. Като някаква машинка, без която съвсем буквално не можем. Като телефоните. Опитвам се да си представя паралелен свят на нашия без Тях ! Как се прибираме от работния или учебен ден...влизаме вкъщи и примерно...пускаме радиото ! Или не пускаме НИЩО !!!! Започваме да си приказваме и не между другото ! Защото днес, разберете го, хората около нас са "между другото" . Компътърът е нашия събеседник, приятел, източник на всичко. Ние живеем с него. Ние сме едно цяло... Аз и той !

Явлението "БГ Лелка"

Бързам да кажа, че тази идея за лелките изобщо не е моя, а е на един много много близък приятел, който май е на път да стане известен, понеже негов е патента за "русенската лелка". Ами това е всяка отегчена, изморена, ядосана, незадоволена (в какъвто искайте смисъл го разбирайте !), 45 + годишна, работеща на ДЪРЖАВНА службиЧКА, лелка. Знаете ги, нали ?
Аз се опитвам да не им обръщам внимание, още повече, опитвам се да ги разбирам. Но днес си дадох сметка, че са просто комични. Те имат чуство за хумор, невероятно. Понякога са саркастични, друг път открито злобни. И винаги, винаги нещо бъркаш, нещо не е както трябва. Създаваш им излишни главоболия, трябва да прескънат пиленето на нокти, или четенето на книга, гледането на телевизия. Как, как може да се появяваш точно в най-неподходящия момент???? Как смееш, всъщност, да се появяваш? Даже....не виждаш ли, че касата не работи??? Сляп ли си ? Ми гледай табелата. Но, айде "дай тука, ша та обслужа, ко да та прая ! "
Мисля да напиша трактат по темата "Бг лелка". Защо мъжете на средна възраст не са такива? Те обикновено казват за жените, че са Не...До... _ _ _ _ _ . Но това са пълни глупости. И мъжете след 50-тте имат същия проблем. Тогава те защо не са такива? Говорим за мъже и жени от средната класа, които работят по държавни институции и учреждения.
Днес, в София, се сблъсках с 3 такива лелки. Първата беше в бюрото, или не го знам как се казва, за правене на карти за траснпосрт, в подлеза на метро станция " Сердика" . Когато отидох, тя изглежда решаваше някакъв световен проблем от сорта на предстоящото изригване на супер вулкана Йелоустоун, и нали си представяте колко и беше до мен. Ми аз наистина не биваше да се появявам точно в този момент. Но вече бях там. Толкова ми беше съвестно да отнема от работното и време, че думи немам ! Но тази жена, да е жива и здарва още 100 години, ми направи картата, докато реши 5-6 други казуса, все пак женицата ми свърши работа. Малко се развика 2-3 пъти, но какво от това !!!!
Малко по-късно отидох до централния офис на Булпост! Вниамние - Булпост. С/у Кукления театър. Влизам вътре...едната чете вестник. Другата - много, много, много заета ударя енергично печата по някакви пликове. Другите две даже не ги видях какво правят, но и тяхната работа е от космичесно значение. Сигурна съм. Така, аз чета табелите със скороста на светлината и се насочвам към гише " ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРАТКИ", защото трябва да получа пратка, и реших, че това е най-адекватното гише за мен. Сакън да не отида на грешно гише, ей ! Така, моята лелка, бие печатите, но аз най-нахално без да чакам казвам "Имам да получавам нещо от Русе, до поискване. Теодора Сте......фа...нова се казвам. Лична карта ли да дам? " . Тя почва да търси - "Няма за Теодора Стефанова нищо, да не е за ваша сметка? " . "ми да" - казвам аз . През това време другата докато чете вестник, подразнена от наглостта ми казва "е, нали все пак някой трябва да плати ?? " . Аз - " е, не аз, мислех да се измъкна без да плащам!" . Тя се подсмихна. Честно да си призная после ми донесоха нещото, и се разделихме по живо по здраво. И истината е, че лелките в Булпост бяха около 46 пъти по-свестни от тези, дето правят картите за градски транспорт.
Та, нека обобщя. Лошото при тях е, че те МРАЗЯТ да обслужват хората, а за съжаление, и наше и тяхно, точно това им е работата. Винаги съм се чудила как ли се обслужват една друга тези лелки. Тази, дето е адски отворена, царица е на правенето на карти, и за нея всеки, който предваритлено не и каже за какъв период е картата е пълен кретен, и ако случайно не чуе, че тя задава този въпрос, понеже седи зад огоромен прозорец, втория път така кресва, че я чуват в Люлин 8. Тази, същата, как ли се държи когато отиде в Топлофикация да си плаща сметката, където се сблъсква с друга всезнаеща, отегчена от целия свят Царица на сметките за топлва вода.... Която ако питаш "може ли с ЕГН? " тя ще те контрира 'с адрес, или номер на партида!" . Голям кеф и е да ти каже, че нема да стане. А то всъщност става по всякакъв начин. Но на тех пък не им е кеф да става ! Това е
положението.



/за повече информация за тези мили същества ви препращам към любимата уикипедия:) - http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%B8_%D0%A2%D1%8A%D0%BF%D0%B8_%D0%9B%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B8 /

Вместо чай си направих кафе в 1 през нощта

Това ми звучи толкова готино...че просто реших да пиша. Ей така - за чая, за кафето, за чая с млякото ("с молоком" - както се казва по-русскии !), за това да пиеш кафе през нощта, и за това само най-големите лузъри ли пият кафе посред нощ и висят като кукумяваки после до 6 сутринта. Но не само. Всъщност изобщо няма да става дума за това. Още преди няколко дена исках да пиша, защото с една моя много добра приятлека подхванахме темата за "разбитите мечти на младите".
Много е тъжно, че в България мечтите се разбиват по-лесно отколкото другаде. Една вечер пътувах в трамвай 22, но късно, може би последния бях хванала, или най-много предпоследния. Разбира се, имаше малко хора. Но всичките те - тези, дето бяха хванали последния трамвай, бяха едни одърпани, измъчени, замислени, мизернички... Явно прибиращи се от ужасното работно място. Та кой се прибира в 23 часа с трамвай ? Кой ? Нещастниците. Но да, трябва да има такива хора. Иначе няма да има трамвай в 23, нали? Последния би бил в 20, примерно. Но не - има и в 23. Заради тях. И в конкретния случай заради мен.
Та седях аз и си мислех "Боже, ако стигна дотам - ще се обеся. Аз всъщност никога няма да падна дотам. Да се прибирам пребита като куче, в мизерния, гнусен градски СОФИЙСКИ транспорт. Наистина - ще се обеся " . Но в следващия миг си дадох сметка, че тези хора, на моите години вероятно са се заричали в същите неща. Верояно и те са си представяли нещата розиви - хубава кола, хубава работа, хубаво работно време, дом, деца ( тук се получи обратно степенуване на нещата)...всичко. Но през цялото време, докато са "пропадали" е имало неща, които са ги радвали. Нали? Колкото и мизерно да ми изглежда това съществуване на мен, явно не е? Щом те продължават да... бъдат . Хората живят, по даволите, във всякакви условия. Оцеляват по-скоро!
Но иначе техните детски мечти са се разбили. С времето са се примирявали. И все повече примирявали. До момента, в който не са започнали да се прибират в 23 часа с трамвай Номер 22. Но толкова отдавна е било времето, когато са мечтаели, че мизерията, която мен ме разтърсва всеки път из основи, на тях не им прави ни най-малко впечатление.
Толкова искам да не се примирявам. Не искам просто да съществувам. Не искам да забравям мечтите си. И ако някога все пак ги забравя... не, не искам да си го помислям. шшшт ! Тихо

Искам да ги гръмна и двете !!! Първо русата !

Абе защо се носи на Нов Български Университет такава слава? Че е за богаташки дечица, които идват на училище с хубави колиЧКИ, да си покажат парцалките ... и м/у временно да се ограмотяват уж ?
ААааааа....сетих се защо ! Ми защото 80 % от учащите се там, са наистина такива. Чак сега загрях ! Колко съм тъпа и аз, помислих си, че младежите от другите университети завиждат и се чудят какво да измислят, та да ни засегнат - нас - студентите от НБУ.
Днес бях на една лекция, но няма да кажа нито името на курса, нито какво уча. За да не се разбира всичко, че да си спечеля много врагове. Малко може . И пред мен бяха седнали две девойки. Едната с някаква тъмна коса, другата - руса. Ей, като почнаха тия ми ти момиченца да говорят.... не се спряха. Ама нагли, нагли, прости, тъпи ...лейки. Ама как може да си толкова прост да не се сетиш, че си дошъл на лекция все пак и не е задължително да слушал...но е задължително да не говориш по-силно от преподавателя !!! Сигурно вече трябва да слагат табели в аудиториите - "Говоренето по-високо от преподавателя - забранено! "
И аз само седях и си мислих 'Боже, колко простотия има на този свят, Боже ! '
Една грешна мисъл пробяга през съзнанието ми - видях се как ги разстрелвам - първо русата! Но моля ви, простети ми. Аз съм просто човек. И на вас би ви се привидяло същото нещо... в момент на умопомрачение, придизвикано от възмощението.

Taxi - следващата част на едноименния филм ...

Това е първата ми публикация в този мой първи Блог. Да видим как ще тръгне :)
Решихда пиша за нещо, което хем е супер банално, но хем пък всеки път има какво Още да се каже - София ! Този хубав, гнусен, голям, мизерен, предлагащ работа, предлагащ кал и киша през зимата( през лятото - същите неща, но в малко по-сух вариант - прах и прах, и прах), даващ радост и забавления на богатите и много по-малко на бедните, "интелектуален" град... Как да не го обичаме? Как да не го мразим ? Аз лично съм изпълнена със смесени и то много смесени чуства към града.
Така, преди седмица използвах услугите на някаква фирма, на която даже името не знам, но винаги на тях звъня де - такси ! Колко е хубаво да извадиш телефона от чантата, да натиснеш няколко бутона...и да чуеш "Ало, добър ден ? " - те не се представят, ясно е, че знаеш кои са, все пак им звъниш, нали !? Но това е нещо, което не ме впечатлява толкова, те са мили, въпреки всичко. Казват - "да, ще ви се обадим след 2-3 минути " - и наистина всеки път се обаждат !!! Ми как да им нямаш доверие ? - имам им и още как.
НО, за мое огромно нещастие ми пратиха кола, на която вече се бях возила. Попаднах за втори път на същия човек, при пложение, че аз рядко ползвам таксита в София. Невероятно съвпадение. Качих се аз, въпреки, че знаех какво ще последва...
Със самото ми качване той започна :
- Ех, мамка ви мръсна...провинциалисти ...напълнихте ни хубавото градче..
(под предтекста, че не говори на мен, а просто изпраща в простнаството тези негови мъдри слова)
- аз междувременно мълча...
Той продължава :
- Какво хубаво градче си имахме... маааа му дееее баааа - като тези 'ааааа' - ги изблейва, сещате се как го правят
- аз мълча !
От високоговорителите се носи хубава сръбска чалгичка. Той явно усети, че се заслушах много внимателно и каза :
- Ми...тука съм си купил един диск за 3 лв, ама с много песни, чалга нали, щото като ми дойдат гости от Привинцията, нал са сещаш, че ако им пусна AC/DC например, те....... - тук направи пауза, която значеше "ще гледат като теле в железница!" :)
И така нататък. След 10-тина минути пристигнахме. Аз реших да се обадя на фирмата, за да се оплача, те ми казаха, че ще бъде санкциониран, и че това било първото такова обаждане ....
Хвърлих се в размисли и страсти, от които стигнах до следната констатация - : "Ние не сме сивкнали да бъдем обслужвани добре, както и не обслужваме добре! За нас е нормално, когато си викнем такси, човека, който го кара, да е простичък, и това, че псува и простотията се излива от него - това изобщо не е проблем - това е нещо абсолютно нормално. Хич да не го вземаме...присърце"
Не искам да навлизам в толкова дотегналите ни на всички "ми затова сме на това дередже, затова още 100 години няма да се оправим" ....обаче, то наистина е така :)